Твърде често наглед незначителни изменения в човешката анатомия, могат да доведат до потресаващи промени в биомоториката на телата ни. Дисфункционалноста и ограниченията в движенията често са придружени и от остри, хронични болки, които на свой ред водят до структурно анатомични промени. Накратко казано това, което правим променя външността ни, а това как изглеждаме влияе върху нашата способност да се движим. Така виждаме как този процес има двупосочно действие и не бива да се разглежда само в едно измерение, а би следвало да потърсим и проследим по-сложните и динамични взаимовръзки в неговото изразяване. Понякога едно малко изменение в нашите двигателни навици, като например раздвижване на раменните стави и ставането от работното място, на всеки час, придружено от едно клякане е достатъчно за потентна превенция на сковаваща болка, като лумбаго, или ишиас например.
В контекста на гореспоменатото е добре да се отбележи настъпването, на възрастови изменения в нашите тела, над които имаме ограничена способност да влияем. Тези изменения водят до заболявания като дископатия, дискова херния, артрит и остеоартроза. Тогава на помощ идват лечебни методики като хомеопатията, за която ще споменем по долу. Нека сега да разгледаме малко по-подробно и самите заболявания.
Какво представлява артритът?
Най-общо казано артритът е ставно заболяване с дегенеративен характер. Наблюдават се различни форми, като едни от най-разпространените са:
Остеоартроза – Това е и най-често срещаният вид артрит. Характерните патологични изменения за него са, прогресивна загуба на ставния хрущял, деформация на ставата и стеснение на ставния процеп, което води до частично обездвижване в поразената област, поради силни болки. Това „износване“ на ставите е често срещано сред възрастното население, като при жените над петдесет години, заболяването се среща десет пъти по-често отколкото при мъжете на същата възраст.
Ревматоиден артрит – Представлява хронично, възпалително ставно заболяване, без ясно детерминиран причинител. В повечето случаи заболяват хора със специфична генетична предразположеност, изложени на различни антигени от вирусна или бактериална инфекция, следва автоимунна реакция водеща до възпаление на ставната лигавица
Мигриращ артрит – Засяга предимно големите стави като раменната, лакътната, коленната. В поне половината от случаите се среща като вторично заболяване след проявата на ревматизъм. Много голям процент от заболелите са млади хора, ученици и студенти, като много често това са силови атлети.
Анкилозиращ спондилартрит – Болестта на Бехтерев, засяга основно гръбначния стълб. Предимно боледуват млади мъже между петнадесет и тридесет годишна възраст, проявява се и по рано поради генетични фактори, които способстват за отключване и развитие на това заболяване.
Реактивен артрит – Синдром на Райтер, появява се скоро след прекарана инфекция. Причинителя на инфекцията не се открива в заболелите стави. Болестта се характеризира с възпаление (зачервяване, повишена температура, отток) на ставите.
Както става ясно причините за ставните възпаления са много и разнообразни. Инфекциозни, когато причината е бактериална, или вирусно бактериално заразяване в ставата, травматични, породени от на травма, или претоварване на ставата, може да бъде метаболитен, когато възпалението се причинява от натрупване на пикочна киселина. Също така имаме и видове артрит, като ревматичния, при който възпалението е резултат на нарушения в собствената ни имунна система.
Дископатия и дисковата херния
Това са другите проблеми срещани с напредването на възрастта или причинени от травми на гръбначния стълб. Човешкият гръбнак е изграден от прешлени, които са омекотени помежду си с междупрешленни дискове, които на свой ред представляват меко ядро (nucleus), обвит в по-твърд външен пръстен (annulus). Мекото централно ядро на диска поема натиска и тежестта на гръбначния стълб. Когато настъпи увреждане на междупрешленните дискове, говорим за дископатия или дискова херния.
Дископатия – Представлява по-леко морфологично увреждане на диска, при което структурата на външния пръстен, макар и променена запазва своята цялост. Патологичните изменения тук са все още обратими.
Дискова херния – При нея външния пръстен на диска е разкъсан и ядрото изтича от него. В това положение може да се стигне до нараняване на гръбначномозъчните нерви, което от своя страна води до силни, понякога нетърпими болки. Допълнително усложнение е, че не се осигурява хидравлично пренасяне и омекотяване на тежестта от увредените дискове към прешлените. По този начин самите прешлени попадат в контакт помежду си, което може да нарани и деформира самия гръбначен стълб. Дискова херния може да се появи във всяка област на гръбначния стълб поради нараняване или прекомерно натоварване на гръбначния стълб. Симптомите на дисковата херния зависят от засегнатата област на гръбначния стълб.
Допълнителни усложнения от дископатията и дисковата херния са:
Ишиас – Разместените дискове в долната част на гърба притискат седалищния нерв. Често симптоми на ишиас са остра, асиметрична и подобна на ток болка, обикновено в единия крак, придружена от пареща болка в долната част на гърба.
Болка във врата – Причинена е от разместен диск в областта на шията на гръбначния стълб. Болката, обикновено ирадиира от врата към ръцете и е остра и подобна на ток.
Всяка една от гореспоменатите болести се нуждае от постоянно и повтарящо се лечение, конвенционално използваните противовъзпалителни медикаменти (стероидни и нестероидни) и имуномодулаторите често създават сериозни проблеми, свързани с поносимостта, изразени в отявлени, а в някои случаи и в скрити алергични реакции проявяващи се в средносрочен и дългосрочен план. Някои пациенти проявяват толкова остри и непредвидими алергични симптоми, че за тях често средството за лечение е по-опасно от самото заболяване. Хомеопатичните медикаменти, до голяма степен, ни дават свободата да не се притесняваме за този проблем.
Но освен сигурно едно лекарство трябва да бъде и ефективно. В това направление хомеопатията ни да повече перспективи в сравнение с алопатичната (химическата фармацевтика) медицина, като освен симптоматиката лекува и специфичната, често индивидуална причина.
Дискус композитум с Калмиа
Дискус композитум е хомеопатично лекарствено средство, използвано основно за лечение на дегенеративни и възпалителни заболявания на опорно-двигателната система в човешкото тяло. Дискус композитум с Калмиа е предназначен за интрамускулно приложение. Обикновено дозировката на лекарството започва с инжекция веднъж до три пъти седмично, по една ампула за период от две до осем седмици. Като по препоръка на вашият лекуващ лекар е възможно да се удължи курсът на лечение, както и честотата на инжекциите. Препаратът, съдържа необходимите съставки, които спират възпалителният процес при повечето видове артрит, като подпомагат детоксикацията в огнищата на засегнатите от бактериални или вирусни инфекции зони и подобряват драстично обмяната на веществата. Лекарството способства за стартирането на множество мощни, регенеративни процеси, като стимулира позитивна реакция от вродената имунна система.